Една статия на Уикипедия, ме накара да се замисля по въпроса колко и какви доказателства трябва да са налице, за да се приеме, че даден човек е съществувал.
The information about him is so limited that it cannot be said with certainty that Ælle existed.
Иинформацията за него е полкова оскъдна, че не може да се каже със сигурност дали Елле е съществувал.
Бих казал, че информацията за моя пра-пра-пра-пра-дядо практически няма.
Powered by ScribeFire.
Крайния детерминизъм, дори когато признава човека за създаден от бог, всъщност го счита за най-обикновено животно. Ако се огледа наоколо, обаче, той (крайния детерминизъм) ще се сблъска с очевидното доказателство, че човек е необикновенно животно.
Краен детерминист, ще наричам всеки, който отрича свободната воля на човек, в това число: марксисти; калвинисти; хора твърдящи, че човешкия мозък е компютър и изучавайки компютъра твърдят, че същото се отнася и за мозъка.
Ей такива неща…
Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.
Първият не забелязва красотата на една красива дама. Ясно структурираната му мисъл изключва емоцията. В истинския свят тя не съществува. Тя единствено е пречка замъгляваща точния поглед. Игнорирането на емоцията помага на Холмс да разреши случаите, пред които се изправя.
Вторият, напротив - изключително галантен, не пропуска да забележи красивите жени около себе си. Емоцията е навсякъде, целият свят е просмукан от нея. Тя е в основата на всичко. Градивният елемент на битието, от който изхожда всяко човешко действие или бездействие. Проследяването (изживяването) на емоцията помага на Поаро да разреши случаите, пред които се изправя.
Какво ли се е случило между Артър Конан Дойл и Агата Кристи?
Моят дом е моята крепост
/разказ с елементи на разсъждение/
Понякога, като се разхождам из улиците на града, в който живея, за момент-два изпитвам чувството, че се намирам в моя роден град. Забравено чувство, вероятно произхождащо от детските години. Трае колкото един слънчев проблясък във витрината на поредния подминат магазин.
Това ли е носталгията? Горчиво и сладко, невъзможно за тези които не са напуснали града от детските им години.
По-долу, съм посочил осем сътъпки за справяме с проблемът “Какво да направим, за да сме едни истински демократични люде!”
1. Да обмисля внимателно очакването си на политик - месия, който знае всичко, който е честен и безкористен, в чието име се образуват политически партии, който посочва избраните и застава с името си зад тях, поема цялата вина и отговорност и побеждава злото.
2. Да обмисля внимателно идеята дали този политик-месия не съм аз.
3. Ако отговорът на 2 е отрицателен да продължа да мисля или окончателно да се откажа от тази дейност като продължа да очаквам политика - месия.
“Изкушението на св. Антоний”
преразказ по картина
“Изкушението на св. Антоний” е картина нарисувана от холадския художник
Йеронимус Бош. На нея ясно се отличава централната фигура на коленичилия Св. Антоний. Струва ми се, малко преди това се е молил. Молил се е до забрава, такава забрава, че сам забравил, че се е молил.
В миг на разсейване и лека досада, бавно се обрънал на ляво. Не е очаквал да види нищо по - особено от стария си, сив нар, до прашната стена на тъмната си малка килийка. Но изведнъж е стреснат от пълното неразбиране на картината, която се открива пред очите му. Хаусът на незнанието му. Вглежда се…вижда нови детайли, които са несхващаеми. Заобиколен е от вселена, която е извън природата му. Небясним свят. Може би само огънят от ляво и синевата от ляво казват нещо, но това е просто фон. Светецът е човекът на границите си, от тук вече няма разум, но пък не може да откъсне очи от това вълнуващо безредие.
Къде е изкушението?
Там е работата, че не знам.
Преди няколко дни казах на един приятел, че ако имам враг, искам да е като него…
Беше комплимент, но не знам дали го разбра.
Замислям се … каква е принципната разлика между приятел и враг?
Или между конкурент и колега?
Имат нещо общо - и двете са стимул.
Което само по себе си е много хубаво…
Класификацията не е ли просто въпрос на субективна оценка?
Може би негативния стимул дори е по-полезен … защото е по-силен.
Мосьо Петров, имá чудесната идея да ми разкаже как смята да събира пожелания написани в книги. Тъй като винаги обичам да се включвам в проектите му, по-долу представям едно такова пожелание, с тайната надежда да не остане последното.
Разликата между Шерлок Холмс и Еркюл Поаро - позитивизъм и психологизъм.
Първият открива мотивите по следите, а другия - следите по мотивите.
Нещо се е случило между Артър Конан Дойл и Агата Кристи
отдавна не сме си говорили за любовта …
като че ли не ни интерсува …
защо изчезна категория “искрено и лично”?
бих написала още няколко реда в нея преди да я закрием :о)
Стопих се от топлината на прегръдката ти.
Разтворих се, изчезнах.
Не ме е страх.
Нека съм танц.
Нека бъда вкуса на целувка.
Нямам нужда от нищо -
aз съм любов.
отдавна не сме си говорили за любовта …
като че ли не ни интерсува …
защо изчезна категория “искрено и лично”?
бих написала още няколко реда в нея преди да я закрием :о)
Стопих се от топлината на прегръдката ти.
Разтворих се, изчезнах.
Не ме е страх.
Нека съм танц.
Нека бъда вкуса на целувка.
Нямам нужда от нищо -
aз съм любов.
Сега измисляме точно какво ще бъде. Нещо като едно такова, но за повече инфо +359 895 477 687 или info@nezavisim.org
Артефактът е обективизирана мисъл.
Не наблягам на това, че предметът е направен от човек, наблягам на това, че предметът съдържа мисъл. Ако предмет не съдържа мисъл, той не е направен от човек и следователно не е артефакт.
Pink Floyd са една наистина интересна група. Може би единствената, която преминава през съкрушителни периоди, без това да повлияе на почитателската им маса. Сид Барет, Роджър Уотърс, Дейвид Гилмър… лидерите. Плахия и скрит, но винаги забелязващ се Ричард Райт и Постояния, но вечно усмихнат чичко Ник Мейсън.
Мисля си, че от петимата, единствено той се е замислял, какво е Пинк Флойд. Никога, не влезе в конфликт. Никога не искаше да има водеща роля, никога не я търсеше. И въпреки това, той винаги беше в Пинк Флойд - от самото начало, до самия край (доколкото тази група има край). А дали, не беше той човекът, който през онази далечна година, подхвърли, ей така, на шега, идеята да направят група, на Сид и Роджър. Всъщност, не знаем, това е спекулация. Но аз така си мисля…
Ник е мъдрецът, който знаеше всичко.
